Две забележителности в Рим, които може да не сте видели
Едно посещение не е достатъчно, за да видите огромното количество забележителности в древния град. Всеки следващ път ще вии отвежда на места, които са били на крачки от вас, но не е имало кой да ви насочи към тях.
Едно от тези „скрити“ съкровища е йезуитската катедрала „Сан Игнасио ди Лойола“ в Рим, тя е барокова трикорабна базилика във формата на латински кръст, строена 1626-1650 г., но осветена едва през 1722 г.
Посветена е на основателя на Йезуитския орден Игнасио ди Лайола, чиято най-често цитирана реплика е „Целта оправдава средствата!“ и през 1622 г. е канонизиран за светец.
Катедралата е популярна със своите фрески с използване на линейна переспектива, светлини и сенки за създаване на илюзията за триизмерно пространство от гледна точка на зрителя.
Истински виртуоз на переспективната живопис по това време е Андреа Поцо, чиито фрески могат да се видят в черквата, нарисувани през 1685-1688 г.
Роденият в Тронто художник рисува изкуствен купол, тъй като орденът не разполага със средства за да направи истински и на практика покривът и таванът на катедралата са плоскост.
Най-прочутата е изрисувана на тавана на нефа. Това е „Апотеозът на Свети Игнатий“. Друга такава фреска е изобразяването на купола.
Таванът на катедралата започва малко над прозореца, който виждате на снимката. Всичко останало е оптическа илюзия. Славата на Поцо се разнася бързо и той рисува още два такива купола в Йезуитската църква във Виена и „Бадиа дел Санте Флора е Лучия“ в тосканския град Арецо.
Най-добрият начин да се види илюзията е да се влезе в църквата със сведен поглед, докато човек стигне до кръглия мраморен маркер, който е идеалната гледна точка към илюзията с купола. Втори маркер на пода съчи идеалното място за наблюдаване на останалата част от тавана.
Църквата е проектирана от йезуитския математик Орацио Граси. Той проектира по плановете на Карло Мадерно и пренася чувството за театралност, създадено от малкото площадче пред църквата, внушаващо идеята за барокова сцена. Piazza Sant’Ignazio пред църквата на св. Игнатий Лойола е театрална сцена на жилищна сграда, проектирана от Рагуцини в късно бароков/ранен рококо стил.
В страничните олтари се намират гробниците на трима влиятелни светци на йезуитите и тази църква е място за поклонение на много йезуитски пилигрими от целия свят.
Катедралата се намира много близо до Пантеона ии фонтана Ди Треви и само огромното ви желание да ги видите ви е попречило да се насладите на творчеството на Андреа Поцо.
Но близо до Пантеон има още едно интересно място.
Всички сме чували фразата:“ И все пак- тя се върти…“. Ето каква е историята.
Базиликата „Санта Мария сопра Минерва“ (Basilica di Santa Maria sopra Minerva) в Рим е единствената готическа църква. Намира се в почти зад Пантеона, на площад Пиаца дела Минерва (Piazza della Minerva).
В нея се намират значими произведения на изкуството, включително статуята „Христос Изкупител“ на Микеланджело и фрески от Филипино Липи в параклиса Карафа. Тук са положени тленните останки на важни фигури като Света Катерина Сиенска (патрон на Италия и Европа) и блажения Фра Анджелико (патрон на художниците).
Пред църквата се намира известният обелиск със скулптура на слон, проектирана от Джан Лоренцо Бернини. Слонът на Бернини е открит през 1655 г.(13 години след смъртта на Галилео Галилей). Задната му част е обърната към Доминиканския манастир в съседство, показвайки „уважение“ с повдигната опашка към критика на Бернини, отец Джузепе Паля, който е свещеник в манастира. Слонът е готов всеки момент да се „изходи“ по посока на Доминиканския манастир.
Другото основание за това принебрежително отношение е, че в този манастир е осъден Галилео Галилей. Близо 70-годишен, изправен пред Инквизицията на 22 юни 1633 г., той храни надежда за поне две промени в декларацията, която съдиите настоявали той да подпише. „Не ме карайте да казвам, че не съм бил добър католик“, умолява той, „защото съм и ще остана такъв, независимо какво говорят враговете ми. И не мога да кажа, че съм възнамерявал да заблуждавам някого, особено с публикуването на моята книга. Предоставих я с чиста съвест на църковните цензори и я публикувах, едва след като получих официално разрешение.“
Съдиите се съгласяват с довода му. И съответно променят някои думи в подготвената за него „изповед“. Защото, както и той добре знае, повечето от тях споделят мнението му, че Земята се върти около оста си и се движи по орбита около Слънцето. Галилей коленичи и повтаря на глас редактирания текст на декларацията. Той, „силно заподозреният в ерес… е смятал и вярвал, че Слънцето е центърът на света и е неподвижно, а Земята не е центърът и се движи…“ После подписва и друго заявление. „Аз, подписаният Галилей Галилей, се отрекох, заклех, обещах и се обвързах с казаното по-горе; и като свидетелство за истинността му подписвам със собствената си ръка настоящия документ за моето отричане и го изчетох на глас дума по дума в Рим, в манастира на Минерва, на 22-ия ден от юни, 1633 година.“
Първоначално е осъден на доживотен затвор, но поради напредналата му възраст и здравословно състояние, присъдата е заменена с домашен арест, за което той е трябвало да коленичи и да се помоли на Инквизиторите. Той остава под домашен арест до смъртта си през 1642 г… Обаче, на излизане от манастира, Галилей отвърнал глава и промълвил:“ И все пак- тя се върти…“. Ето защо напредничавият Бернини е поставил слончето за носител на тежестта на знанието и то в тази позиция.
Източник: pzdnes.com
