Подкаст „История“: Големият пазарджишки панаир продължавал от Петровден до Голяма Богородица
Малко след основаването си Пазарджик се превърнал в панаирен град или панаирът създал града. В местността Мараш къръ всяка пролет се провеждало тържище за коне, за него през 1587 г. съобщава пътешественикът Райнхолд Лубенау. „Почитаният, премъдър и именит“ гражданин и съветник пътувал много в цяла Европа и описал своите митарства в пространен пътепис.
Книгата му била завършена през 1628 г., но останала почти непозната до 1914 г., когато била издадена в печатен вид от Вилхелм Зан. Но не цялата, защото пътешествията се събрали на 884 ръкописни страници.
В средата на март1587 година :“Пристигнахме в едно хубаво тържище, наречено Татар Пазар, който пазар носи името си от татарите, които идват там всяка година два пъти да купуват необходимите им неща. Тук става и голям конски пазар и много красиви коне през определено време на годината биват докарвани тук на пазара.“ – пише Лубенау.
Местността Мараша се намира на брега на Марица, между днешните Пазарджик и Мирянци, сочи кадастралната карта.
По-късно панаирът се разраства и по време на провеждането му човек можел да купи всичко необходимо от храна до платове и гайтани. По мнението на своите съвременници от 18 в., той надвишавал дори прочутият по това време Сливенски панаир. За да продават стоките си тук идвали търговци от Белград, Солун, Скопие, Самоков, Варна и София.
Панаирът започвал на 15 юли и продължавал до Голяма Богородица, 15 август. Панаирът се наричал Марашки панаир по името на местността, в която се разпъвали палатките и сергиите на търговците. Предлагали се мед, маслини, плодове, вносни стоки.
Стефан Захариев, автор на книгата „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“ (Виена), издадена през 1870 г.
Панаирът все още съществува и по времето на Стефан Захариев, който свидетелства, че той продължава от Петровден до Голяма Богородица, а за да търгуват тук идват освен от околните градища и от Мала Азия, Молдо – Влахия, Сърбия и Босна. Те купували аби, шаяци и гайтани, които после продавали по родните си места. Продавало се жито, животни и желязо. Панаирът продължил да съществува и през първите години на ХХ в., не е ясно кога е спряно провеждането му. Но е факт, че няколко века край Марица всяко лято е кипял търговски живот.
Развитието на Татар Пазарджик като едно от ключовите тържища в страната преминава под знака на изключително благоприятното му кръстопътно положение – прави връзка между изтока и запада. В по-късни времена през него преминават важни транспортни артерии, свързващи Цариград със Западна Европа, така че в оживената търговия участвали не само хора от различни краища на страната, но и чужденци.
България, Татар Пазарджик – Откриване на панаира, 1910 г.
Този факт е останал в спомените на известни пътешественици. Ованес Томаджиян разказва, че организираният тук панаир привличал търговци от Белград, Скопие, Солун София, Варна. Константин Иконом пък споменава, че търговията ставала от Петровден до Света Богородица, а панаирът се наричал „мараш“.
Споменатият „мараш“ е любопитна част от историята на местната търговия. Думата е с турски произход и означава „пазар“. Марашкият панаир се провеждал на югоизток от града, край река Марица, в т.нар. Марашки кър, за което пък разказва известният изследовател на миналото на Пазарджик проф. Иван Батаклиев. Според него, на мястото някога е имало малък пазар, който се е разраснал до панаир. Историкът Александър Арнаудов предполага, че това се е случило през XVI век, когато е построен легендарният Куршум хан.
Източник: pzdnes.com
