Кметът Йордан Младенов заряза лозата на Перистера, Румен Мугленчов стана Цар на виното в Пещера
Румен Мугленчов от Пещера е тазгодшният Цар на виното, той бе „коронясан“ с венец от лозови пръчки, от прясно зарязанте лоз, които растат в двора на крепостта Перистера. По традиция там, на 1 февруари, с „Празник на виното“, с много настроение и вино се отбелязва новостилния Трифоновден.
„Въпреки че валеше сняг и времето не бе благоприятно, празничният дух и любовта към традицията събраха хората на крепост Перистера. С много настроение, усмивки и вино отпразнувахме Трифон Зарезан – 1 февруари, празника на винаря, доказвайки, че българските обичаи са по-силни от студа.
Поздравявам всички лозари, винари и гости на празника с пожелание за здраве, плодородна година и богати реколти.
Специални поздравления за Румен Мугленчов, който тази година бе коронясан за Цар на виното – да е пълна бъчвата и весели наздравиците!“ – това съобщи кметът на Пещера Йордан Младенов.
Най-важен е ритуалът по зарязване на лозето – първото подрязване на лозите за годината.
На лозето никога не се отива с прани ръце – лозарите носят със себе си обреден хляб, пълнено пиле, туршии, домашни луканки и други колбаси и вино и ракия. Изобилната трапеза на открито под голите още клончета е съпроводена с пожелания за изобилна реколта от грозде и пълни изби с руйно вино.
Следва още по-важната традиция – символичното отрязване на три лозови клонки.
С напредване на знанията в областта на земеделието лозарите забелязали, че се отразява благотворно на дръвчетата да бъдат подрязани в много ранна пролет, още преди да са прокарали първите листа. Това гарантира по-голяма и по-здрава реколта от грозде.
Заедно със зарязването лозата се полива щедро с вино и се изричат благословии за плодородие. На места в България почвата и лозите се ръсят със светена вода и се освещават и от попа.
След това се избира „цар на лозята“ – обикновено заможен лозар, който става своеобразен предводител на пиршеството.
Изключително важно е подрязаните лозови пръчки да се оставят на лозето, за да не избяга берекетът, а в Северна България по поречието на Дунав се хвърлят в реката, за да тече също толкова изобилно виното. С това отново има и наричания за здраве на лозите и плодородие.
Трифон Зарезан върви и с редица табута и суеверия.
На жените на Трифоновден е забранено да работят и да пристъпват до лозето. В Западна България и части от Северна България домакините не бива да използват никакви режещи предмети, тъй като се смята, че „ще отрежат“ плодовитостта на лозите и ще секне берекетът.
В Южна България пък, отново според Димитър Маринов и неговите народни извори на вярвания, поверията гласят, че която жена тръгне да разтребва, преде, шие или тъче на Трифон Зарезан, ще разсърди самата Богородица.
И все пак Трифон Зарезан не е ден на пиянството, а ден, останал като отзвук от Дионисиевите празници.
Източник: pzdnes.com
