„Активни потребители“: Пазарджишките „Фрезко“ и „Лакрима“ са сред най-качествените сирена, вижте кои да не купувате

22.11.2022
Written by: Пазарджишки Новини

Пазарджишките „Фрезко“ и „Лакрима“ са сред най-качествените сирена на българския пазар, това показва изследването на 36 марки сирене, извършено от асоциация „Активни потребители“, то премина по телевезията без да получи широк отзвук, без да разберем кои са марките фалшиво сирене, къде има вредни мазнини, кое сирене е „направено“ без дори да се използва капка мляко. Хората, които ползват, активно интернет вече са прочели статията на http://aktivnipotrebiteli.bg/. Телевизиите, обаче отказват да съобщават марките, които са изследвани.

Ето по – долу и самото изследване:

Какво се случва с българското сирене?

За едно десетилетие българските производители са на път да съсипят вековна репутация създадена от българската хранителна традиция. Българското бяло саламурено сирене е един от малкото хранителни продукти, наред с киселото мляко, с които България можеше да се гордее и да налага пред света като част от своята културна идентичност. За съжаление за около 10 години сме на път дълготрайно да съсипем имджа си и да станем нарицателен синоним на лошо качество и злоупотреба с доверието на потребителите. Активни потребители изпита качеството на краве сирене четири пъти през годините 2005, 2008, 2011 и 2016 като тенденциите са за регистриране на все повече продукти с влошено качество. На тези процеси категорично трябва да се сложи край или все повече български потребители трайно ще се обърнат към вносните храни.

Сирене или имитиращ продукт

Едва ли някой ще се изненада, че при 6 от 36 продукти установихме наличие на немлечни мазнини. Това означава е, че имитиращ продукт се представя като сирене, което е много сериозна измама към потребителите и трябва да се санкционира своевременно. В един от тях чуждите мазнини са 100%, което означава че това е продукт на инженерната химия, в който млякото напълно отсъства.
Отново се налага да повдигнем въпроса, доколко ефективен е контролът върху спазването на изискванията за обозначаване и продажба на имитиращи продукти в България и какво не достига на контролните органи да си вършат успешно работата. Ако всеки шести продукт в магазините е с добавени чужди мазнини, какво ли ще открием в сиренето в детските градини, училищни столове, болници или обществени заведения? Най-добре е при съмнения гражданите да подават сигнали до директори, кметове или общински съветници, за да се инициират повече проверки в такива заведения.

Колко струва водата

Отчетливо негативна е тенденцията водното съдържание да се увеличава през годините. Така например през 2005 година нито един продукт не е съдържал повече от 55% вода, през 2008 регистрирахме над 60% вода в 3 от 21 марки, а през 2016 във всеки втори продукт.

Прясно или сухо мляко

Данните от проучването поставят съмнение, макар и по косвен път, че при производството на някои марки се влага сухо мляко. Тъй като сухото мляко е силно обезмаслено, стойностите на общите мазнини в сирене произведено със сухо мляко са много ниски, а водното съдържание е над 60%.

Степен на зрялост

Процесът на зреене на различните видове сирене се обуславя от технологичната обработка и определя в много голяма степен вкусовите показатели на сиренето. Според БДС 15:2010, степента на зрялост за сиренето трябва да е не по-малко от 14,0%. Неузрялото сирене е с по-ниска хранителна стойност и може да съдържа и вредни микроорганизми. При 26 от 36 марки зрелостта е под 12,6%. Очевидно е, че постигането на по-висока степен са зрялост е основното предизвикателство пред повечето производители занапред. Това би спомогнало за повишаване на имиджа на българското сирене като цяло и създава предпоставки за успешно развитие на износа в други държави.

Малко утешение

Проучването не установи нито един продукт със завишено съдържание на сол (над 3.5%) или наличие на антибиотици. На пръв поглед този факти би трябвало да ни зарадва, но от друга страна той може да е показателен и за обстоятелството, че всички отклонения от добрите практики имат икономическа цел – поевтиняване на продукта. Тъй като от добавянето на сол не може да се намалят разходите, никой не го прави. Липсата на антибиотици пък говори за това, че фермерите са толкова притиснати до стената, че дори не злоупотребяват с профилактично даване на антибиотици, което е проблем в много държави.

Какво може да се направи?

● БАБХ да провежда регулярни тестове на продукти от търговската мрежа с участието на заинтересовани страни (производители-конкуренти и потребители);
● Министерството на икономиката (провежда политиката за защита на потребителите в България) да изготви и финансира програма за независими тестове на продукти от независими потребителски организации;
● Ощетените производители могат да сезират КЗК за прилагане на нелоялна конкуренция;
● Намаляването на ДДС за основни храни ще спомогне за предлагане на качествени продукти на по-ниски цени