BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Статии за 3 март и Левски в уикипедия се заключват

Статии за 3 март и Левски в уикипедия се заключватСпасимир Пилев е администратор в българската уикипедия, пишат 24часа.

Всеки може да я дописва и редактира, но 26 администратори я чистят

Регистрираните са 230 601

869 души са били активни в българската версия на свободната интернет енциклопедия – уикипедия, през последния месец. Те са направили поне една промяна в някоя от статиите в българското издание. Общо в сайта, който действа у нас от 15 години, са регистрирани 230 601 души.

В онлайн енциклопедията може да пише абсолютно всеки, дори да не е регистриран. Това обаче не важи за всички статии в нея. Например в българското издание няма проблем човек, който е без профил в сайта, да влезе в статията за английския в. “Дейли мейл” и да нанесе промени в нея. Но трябва да посочи източниците, от които е почерпил информацията си. Това е задължително условие на сайта. Смята се, че е по-добре материал да не бъде обогатяван с непроверени данни, отколкото да се добави нещо ново, за което няма източник.

Ако обаче нерегистриран потребител опита да редактира англоезичната версия на статията, то той няма да успее. Материалът е с ниво на протекция семи – половин. Това означава, че само потребители, които са се регистрирали преди поне 4 дни и са направили минимум 10 промени, могат да редактират статията. Има много причини един текст да получи подобен вид защита, най-често заради т.нар. вандализъм. Според сайта това е “всяко добавяне, изтриване или променяне на съдържание от уикипедия, извършено умишлено с цел влошаване качеството на енциклопедията”.

Обикновено то е свързано с махане на текстове, добавяне на псувни, лични мнения и други зловредни намеси в текста.

Има обаче и по-тънки начини да се нарушат правилата на сайта. Един от тях е с лека промяна на дати за дадено събитие, а друг – с недостоверни източници. Двете могат и да се съчетаят.

Статията за Наско Сираков е без посочени източници.

Например, възможно е потребител да влезе в страницата за някой министър. Ако човекът е подал оставка след обществен натиск, то тази информация може да бъде прикрита с промяна на датата, в която политикът се е оттеглил. Така ще изглежда, че оставката е дадена, преди да е поискана.

Особено интересна е темата за надеждността на източниците. Най-заплетен е казусът с британския в. “Дейли мейл”. През февруари м.г. е взето безпрецедентното решение от редактори в англоезичната версия на сайта, която е и най-развитата, да се избягва цитиране на вестника и сайта му.

Причината – имали репутация на “лоша проверка на фактите, публикуване на сензации и дори измислици”. Така в английската версия на сайта по-опитните редактори следят за отправки от изданието, премахват информацията или търсят по-надеждни източници, с които да я заменят. Правилото важи само за английската уикипедия.

А как стоят нещата в българската – има различни групи потребители. Една от тях са на т.нар. автопатрульори. Техните редакции се смятат за надеждни и няма нужда да бъдат проверявани.

“Отнема известно време да се види какви промени прави регистриран потребител. Ако са надеждни, получава статут автопатрульор”, обяснява Спасимир Пилев, един от 26-те администратори в българската уикипедия. След това човек може да стане патрульор. Може да следи какви редакции са правени – ако не са качествени или са вандализъм, може да върне промените до последните, които са надеждни.

Има 2 начина за добиване на такъв статут. Единият е по собствено желание, а другият – след предложение. Следва гласуване, при което поне 3-ма патрульори да подкрепят кандидата. Добиването на ранга обаче не означава, че той не може да бъде отнет.

“Ако патрульорът почне да привнася некачествено съдържание – например от 10 редакции 9 да са добри, но една да е реклама или вандализъм, може пак с предложение на някой патрульор да му се отнеме рангът”, казва Пилев. За достигане до администратор отново се ползва системата на вота. Гласуването продължава 2 седмици и кандидатът трябва да е подкрепен от 2/3 от участниците.

Право на вот има всеки потребител, който е направил поне 400 редакции и е регистриран в сайта от поне 75 дни.

Надеждността на източниците е деликатна тема и в българската уикипедия. За добри се смятат енциклопедиите или научни статии. “Книги също се цитират, но не от типа “аз си публикувам моя измишльотина и сам я цитирам”, казва Пилев.

Сложно е положението с цитирането от сайтове. “Там трябва да се внимава”, обяснява администраторът. Дава пример с живи хора и актуални събития, при които информацията непрекъснато се променя.

Грешки стават например, когато някой е починал наскоро, но точната причина за смъртта не е ясна.

“Най-добре е да не се действа набързо, а да се събере по-пълна информация за събитията”, посочва Пилев.

Ако статията е без нито един източник, се поставя специална кутийка. Така при отварянето на материала за Наско Сираков най-отгоре се чете следното предупреждение: “За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.” Има и голяма червена удивителна, която да привлече вниманието.

В английската уикипедия има отделна статия за покушението срещу 40-ия американски президент Роналд Рейгън. На български е описано лошо и с 3 изречения. СНИМКИ: АРХИВ

“Целта е да се напомни на читателите, че не могат да се доверяват на 100% на тази страница, защото няма източници. Ако искат, хората могат да я подплътят със свои”, казва Пилев. Добавя, че не е нужно да си регистриран, за да помогнеш.

Когато потребител превежда статия от английски на български, може лесно да пренесе източниците, ако преводът е точен. Често в българската версия има грешки, направени от хора, които не владеят езика и правят промени на парче.

Един от примерите е статията за 40-ия американски президент Роналд Рейгън. В пасажа “Опитът за покушение” с 2 изречения е описан неуспешният атентат срещу него от 30 март 1981 г. После пише: “Надявам се, че сте републиканци”, казва той на хирурзите, макар, че те не са, но доктор Джиорандо му казва: “Днес всички сме републиканци, г-н президент.” ( Оригиналният правопис е запазен – б.р.)

Случката е вярна, описанието е лошо, името е сгрешено и липсват източници.

В действителност водещият екипа д-р Джоузеф Джордано, който е оперирал президента, е дарил пари за кампанията на опонента на Рейгън – Джими Картър, който е демократ. Всичко това е описано подробно и с множество източници в отделна статия, но в английската уикипедия.

Българската версия не е редактирана изцяло, защото е към края на съдържанието на статията. “Вината да остава непроверена или лошо преведена информация е на този, който я е забелязал и не я е оправил. Това се получава в нашата версия, защото на английски текстът се следи от много хора по целия свят”, обяснява Пилев. Според него на български рядко се заключват статии. За да се стигне дотам, трябва да са вандализирани твърде често.

“Обикновено покрай 3 март се защитава страницата за България или около 19 февруари – за Васил Левски, защото започва едно препускане на разни хора, които влизат и злонамерено променят някаква информация. Тогава това са най-посещаваните статии. Затова се налага да се защитят”, обяснява Пилев. Това става чрез различни степени на заключване.

Има и статии, в които вандализмът може да остане скрит по-дълго, ако е поместен по-надолу в статия, която не е популярна.

Пилев и колегите му, които помагат за развитието на българската уикипедия, се наричат помежду си уикипедианци. Правят си срещи. Общността не е затворена като Ротари клуб и на тях може да отиде всеки. Още подробности тук. / pazardjik.marica.bg

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!