14 февруари и неговите 4 празника
Трифон се счита за пазач на лозята. Той е бил мъченик, светец лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Основен празничен обред е зарязването на лозята. Той се изпълнява обикновено от мъжете лозари, макар че на места в Югозападна България зарязват жени, моми и ергени или двама съпрузи. Сутрин след църковна служба мъжете поемат на групи към лозята. На лозята си стопаните се прекръстват към изгрев слънце, отрязват няколко пръчки от една или три лози в средата или в краищата на лозето, поливат корените и отрязаното място с вино, а някъде посипват и пепел. Със светената трифоновска вода поръсват лозитe. След зимния слънчев кръговрат Трифон Зарезан е първият празник, чиято обредност с инициален стопански характер се изпълнява сред природата.
Протестантски празник в чест на Св. Валентин – един от двамата християнски мъченици, живели през III век. Първоначално стар римокатолически празник, през Средновековието той започва да се свързва с романтичната любов. На този ден още през 14 век става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. „валентинки“. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони, или си подаряват цветя.
Отбелязва се в Деня на лозаря – Трифон Зарезан от 1971 г. по инициатива на Аргеологическия институт с музей при Българска академия на науките. По повод празника, най-новите и непоказвани досега археологически находки на изминалата година са изложени за първи път в Националния археологически музей. Експозицията очаква своите посетители до 31 май.
Св. Кирил Славянобългарски (Константин Философ) е виден общественик, преподавател по философия, патриаршески библиотекар.
Брат на св. Методий. Създател на славянската азбука, превежда свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, той произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх. Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо-латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях. На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа. В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 г. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата „Св. Климент Римски“.
Коментари
Източник: pz-info.com
