Първият доброволец в Ковид отделението на МБАЛ-Пазарджик споделя

30-годишният Иван Вакарелски от град Белово, който е треньор в СК по джудо „Кодокан“ е сред първите доброволци в Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Той не се поколеба да влезе в Ковид сектора и да работи и живее там в продължение на 47 дни. Като доброволец- санитар работата му се оказва денонощна. Той обаче не се оплаква, а споделя, че е искал да бъде максимално полезен.

Ден след като напусна своето временно „работно място“ и се върна към своето ежедневие, смелият доброволец вече мисли за работата си като треньор, преподавател в Спортното училище на Пазарджик и пчеларството.

Иван Вакарелски си тръгна от МБАЛ-Пазарджик с отрицателен тест за COVID-19 и благодарствено писмо от ръководството на лечебното заведение с благодарност и признание от името на целия екип за това, че доброволно избра да бъде на първа линия в борбата с новия вирус и да се грижи за болните. Ето и интервю с него дадено за сайта на болницата:

-Ти си първият доброволец, който влезе като санитар на първа линия в Ковид сектора на Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Трудно ли взе това решение?

-Не ми беше трудно да взема такова решение. Отново бих го направил, ако се наложи.

-Какво те накара?

-Почувствах необходимост да бъда полезен на болницата в Пазарджик. Това, което ме накара е, че исках да дам своя принос за решаването на този проблем. В случая говорим не само за местен, а за световна, глобална пандемия.

-Колко дни остана там?

От 8 май до 23 юни не съм излизал от отделението. 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата в продължение на 6 седмици бях на разположение на екипите.

-Беше ли уплашен?

-Първите два-три дни бях уплашен. После бързо се мобилизирах и успях да вляза в ритъм.

-Как се раздели с екипа на отделението?

– Аз съм от хората, които лесно се привързват и раздялата ми беше трудна. Заедно се пазехме, за да не се заразим с вируса. Чувствам ги наистина много близки. Усещах, че и те ме приемат така. В най-трудните моменти имаше хора, които успяваха да повдигнат бойния ни дух.

-По колко часа на ден трябваше да си облечен в защитен костюм и с маска, очила и предпазен шлем?

-Всеки ден беше различно. Седял съм понякога и по 8-9 часа в защитен костюм и напълно екипиран. Първото ми обличане беше сутрин в 6 часа. Понякога се обличах и събличах по няколко пъти на ден. 11 пъти ми е рекорда за ден да влизам в сектора при заразените. В 12ч. през нощта влизах да правя пълна дезинфекция. Знаех, че от предпазното облекло зависи здравето ми, затова спазвах стриктно инструкциите за обличане и събличане.

–Вярваш ли, че скоро ще се отървем от този вирус?

-Не вярвам, че скоро ще се отървем от коронавируса и то най-вече заради слабата дисциплина на хората. Трябва да се молим някой умен човек да измисли лекарство, ваксина или нещо, което може да го спре. Дотогава с него ще си играем на котка и мишка.

-Какво искаш да кажеш на хората, които не вярват в съществуването на коронавируса?

-Молете се да не го видите, защото е много грозен и изключително коварен! Възможността да не успеете да го преборите е много голяма.

-На какво те научи работата ти като доброволец в Ковид отделение?

-Търпение и надежда. Станах доста по-търпелив. Аз съм импулсивна личност, поддавам се на емоциите, но там се научих да се владея повече. Молих се за много хора в отделението, за да оцелеят. За жалост някои не успяха, но други, които изглеждаха безнадежни -оцеляха. Радвам се за всички, които успяха да се излекуват и бяха изписани от отделението.

-Успя ли да станеш приятел с някои от хората, с които работеше?

-Почти с всички. Уважавам и обичам всички-лекари, сестри, санитари. Изключително съм благодарен за възможността, която ми дадоха да работим заедно. Дадоха ми шанс да бъда на първа линия срещу коронавируса. Екипите от лекари, сестри и санитари в болницата са вашата армия, която се бори с един реално съществуващ враг. COVID-19 успя да парализира целия свят. Тези хора считам за национално богатство, с всичките им силни и слаби страни. И думите ми не са преувеличени. Всичко това видях с очите си.

-Какъв урок за теб беше всичко, което ти се случи ?

-Урокът е не само за мен, а за всички. Аз научих, че когато човек се сблъска с нещо такова става по-добър. Научих се да бъда по-добър човек. Това е най-важният ми урок!

Коментари

Източник: pz-info.com