Легендата за Пашови скали вдъхновява Георги Златев – Черкин за „Севдана“
Едно от най-красивите български произведения за цигулка и пиано – „Севдана“ е написано от композитора Георги Златев – Черкин. Той е роден през 1905 г. в Русе.
Учи две години в Държавната музикална академия (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) пиано при Иван Торчанов и теоретични дисциплини при проф. Добри Христов, проф. П. Стефанов и проф. Н. Атанасов (1923-25). Завършва Държавната академия за музика и драматично изкуство във Виена (1929) като ученик на вокалния педагог Т. Лирхамер. Същевременно учи частно композиция при Й. Маркс. След завършването си е лектор по пеене в ДМА (1929-36). Асистент е на Т. Лирхамер във Виена (1936-38). През 1938 се завръща в България. От 1940 е преподавател в ДМА, професор (от 1944), ректор (1948-54), декан на вокалния факултет (1960-74). Работи като вокален педагог в консерваториите в Пекин, Тиен Цин и Шанхай в Китай (1955-58). Негови ученици са известни български певци, както и примата на световната оперна сцена Люба Велич.
Георги Златев-Черкин е автор на две оперети, кантати, камерна музика, около 50 солови песни, песни за смесен, еднороден и народен хор и др. През 40-те и 50-те години създава едни от най-хубавите си камерно-инструментални произведения: “Пасторал” за флейта и пиано, “Севдана” за цигулка и пиано и др. (съществуват транскрипции за различни инструменти), както и песните “Синеоката”, цикълът “Бекярски песни” и др. Те са сред емблематичния музикално-поетичен български репертоар за изпълнителите. Носител на много отличия и награди. Умира през 1977 г.
Пиесата за цигулка и пиано „Севдана“ жъне успех не само на столичните музикални сцени, но се превръща ив любимо произведение на хора от цял свят. След посещение във Велинградския край Черкин бил разтърсен от легендата за Пашови скали. Тази местност се намира в непосредствена близост до Юндола, а от мястото се наблюдава красива панорама, която включва съседните села Света Петка и Аврамово, върховете Баташки снежник, Велийца, Острец и още много красиви дипли на Родопа планина. Пашови скали са надвиснали над дълбокия дол на Люта река представляват красив скален масив, от който се в западна посока се открива чудна панорама и към част от Рила, както и целия Пирин.
Легендата разказва, че някой си паша от Татар Пазарджик дошъл тук на лов. Наблизо пасяла козите си хубавата Севдана. Пашата я видял, много я харесал и се опитал да я отвлече. Вдигнала се врява, разлаяли се кучетата. Годеникът на Севдана Гюргю дочул врявата, дошъл при скалите, хванал пашата и го хвърлил долу в пропастта. След това двамата със Севдана забегнали далеч. Чуйте и произведението на Георги Златев – Черкин, а снимката на мястото, в комбинация с музиката ще ви върнат векове назад – ТУК
Тук растат няколко защитени растения – стефчова тлъстига /Sedum stefco Stef./, ресничест дебелец /Sempervivum ciliosum criab/, обикновена кандилка /Aquilegia vulgaris L./. През юни и юли целият район побелява от маргарити. Обявени са за природна забележителност през 1981г.
Източник: pzdnes.com
